Пролетна ваканция от 01.04 до 12.04!

НЯМАТЕ право да пишете в замъка, позволено е в домовете ви, Хогсмийт, Макрон-Али и Диагон-Али!
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Въпроси за допълнителни точки!

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Проф. Елена Здрач
Зам.директор и Ръководител на дом Грифиндор
avatar

Брой мнения : 471
Join date : 10.02.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Въпроси за допълнителни точки!   Чет Фев 26, 2009 12:55 am

Тук 3-ма които искат да допринесат с точки за дома си ми отговарят на 1-вия въпрос следващите 3-ма на втория и т.н.

1.Какво знаете заотровните растения,какви са свойствата им и кои отровни растения познавате вие?

2.Бръшлян-Описание

3.Кое е любимото ви растение опишете го пазкажете за него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Сиси Грейнджър
Първи курс - Грифиндор
Първи курс - Грифиндор
avatar

Брой мнения : 398
Join date : 14.02.2009
Age : 22
Местожителство : Diagon-Ali

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Чет Фев 26, 2009 5:17 am

Някои растения съдържат отрови (токсини), предизвикващи отравяния у хората или животните. Съдържанието на отровите може да бъде временно или постоянно. Установено е, че отровността на билките се дължи на съдържащите се в тях алкалоиди, гликозиди, сапониии, органични киселини, етерични масла, смоли и др. Изсушаването на билките не унищожава, а само до известна степен намалява отровността им. В някои видове (Самакитка, Кърлеж) отровността не изчезва дори и при дълго варене. При продължително съхраняване отровността не изчезва, а само намалява. Например семената на горчивия бадем и на други костилкови видове запазват отровните си свойства в продължение на няколко години и не ги губят нито при варене, нито при печене.

Бучиниш (Conium maculatum) е тревисто едногодишно или двугодишно растение от сем. Сенникоцветни ( Umbilliferae ), подсемейство Целинови ( Apiaceae ). Разпространено по бунища, разкопани и торни места край селища и пътища. Растението е отровно.Петнистият бучиниш ( C. maculatum ) е двугодишно рсатение с тръбовидно, членесто, достигащо до 2 м. стъбло, кухо в долната си част, с червено-кафяви петна и покрито със синкав прашец. Листата му са тройноперести, а цветовете са бели. При смачкване на листата се усеща неприятна миризма на миша урина. Цалото растение съдържа до 2% пиперадинови алкалоиди - кониин, N-метилкониин, гама-коницеин, конхидрин, псевдоконхидрин, конхидринон, N-метилпсевдоконхидрин, 2-метилпиперидин и пр. При застаряване на растението, съдържанието на алкалоидите в листата силно намалява, но се натрупват в плодовете. Пиперидиновите алкалоиди са летливи и при изсушаване н растенията количеството им намалява. Великият философ Сократ е умрял след отравяне с бучиниш. Поглъщането дори само на 6 до 8 свежи листа от възрастен човек е смъртоносно. Това количество съответства на 100 mg от съдържащия се в растението отровен алкалоид кониин. За медицински цели се използват плодовете (отвара), надземната част (лапи).

Татул (Datura stramonium) е храстовидно растение от семейство Картофови. Широко разпространено в целия свят, то расте върху богата почва, често в полски райони. Едрият му бял до лилав цвят е с формата на тромпет и е от 5 до 12,5 см. Стъблото и листата му са лилави до тъмно зелени. Листата му са с шипове и са големи, от 7 до 20 см. Стъблото му е добре разклонено. Зелените му плодове са с яйцевидна форма, едри като орехи и с много шипове. По-късно то се разцепва на четири помещения, всяко от което се състои от няколко черни семена. При разрез или натиск, всички части отделят неприятен мирис.
Татулът е СИЛНО токсично растение. Всичките части на татула са силно отровни. В по-големи дози приемането му е дори смъртоносно. Съдържа алкалоиди, които водят до халюцинации, когато дребни количества от татул се сваряват на чай, ядат или пушат. Използва се като по-неприятна алтернатива на канабис и други нелегални наркотици,но точната доза семена за постигане на халюцинации не може да бъде определена, тъй като тя е различна за всеки човек. Дори и няколко микрограма в повече могат да доведат до фатален край. Датурин, извлечен от татул, е алкалоид който се съдържа в страмониум, лекарство което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://www.hogwartsschool.bulgarianforum.net
Джини Уайт
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 345
Join date : 15.02.2009
Age : 21
Местожителство : на някоя друга планета

ПисанеЗаглавие: Отровните растения   Чет Фев 26, 2009 7:38 am

Ярки цветове, лъскави листа, примамливи плодчета – много отровни растения имат наистина неустоима притегателна сила.

Жълта акация (Cytisus)
Цветовете и семената му (приличат на бобчета) са силно отровни.

Момина сълза (Convallaria majalis)
Отровни са преди всичко червените семена (юли-август), но също така и цветовете, и младите листа, дори съдържащата се в цветята течност.

Самодивски чемшир (Llex aquifolium)
Известен и като Кошличар. Всички части на растението са отровни.

Черешово лаврово дърво ( от сем. Laurus)
Отровни са най-вече плодовете и листата му.

Олеандър (зукум, лиандро)
Всички части на растението са отровни, особено листата.

Страшник ( Acantus mollis)
Най-вече сокът от стъблото е отровен. Понякога е достатъчно само едно докосване.

Беладона (Atropa belladonna)
Известна е още под имената лудо биле, старо биле или отровно биле. Всички части на растението са изключително силно отровни.

Жълт цветилник (Sarothamnus vulgaris)
Отровни са преди всичко цветовете и семената.

Блян
( Huoscyamus)
Описание: Високо до 30 см тревисто растение, с меки, изрязани на триъгълни лобове листа. Цевтовете са жълти на цвят с лилави нишки.
Разпространение: Вирее до 100 м надморска височина, моног разпорстранено растение у нас.
Употребяема част: Цялото растение в свеж вид, откъснато по време на цъфтежа.
Действие: Отровно! При спазми, придружени с парези.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. Елена Здрач
Зам.директор и Ръководител на дом Грифиндор
avatar

Брой мнения : 471
Join date : 10.02.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Чет Фев 26, 2009 11:18 am

40 точки общо браво!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Изабел Франше д'Епре
Първи курс - Рейвънклоу
Първи курс - Рейвънклоу
avatar

Брой мнения : 54
Join date : 11.02.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Чет Фев 26, 2009 1:12 pm

Беладоната, наричана още лудо биле или старо биле, е многогодишен храст от семейство Картофови. Среща се в Европа, Северна Африка и Западна Азия, като е натурализиран и в някои части на Северна Америка. Типичната му среда са сенчести влажни участъци с почва, богата на варовик.
Беладоната има обли зелени листа и камбановидни цветове в убит нюанс на лилаво. Плодовете са черни и лъскави, с диаметър около 1 cm. На височина може да достигне около 1 m.
Внимание! Беладоната е силно токсично растение, съдържащо алкалоида атропин. Има случаи на деца, отровени само от три плода, а добре сдъвкано листо може да бъде смъртоносно за възрастен човек. Коренът най-често е най-отровната част на растението.
Беладоната е наречена на името на най-възрастната от трите древногръцки богини на съдбата, мойрите, - Атропа (Атропос), - която отговаря за последния етап от живота на хората.

Татул е храстовидно растение от семейство Картофови. Широко разпространено в целия свят, то расте върху богата почва, често в полски райони. Едрият му бял до лилав цвят е с формата на тромпет и е от 5 до 12,5 см. Стъблото и листата му са лилави до тъмно зелени. Листата му са с шипове и са големи, от 7 до 20 см. Стъблото му е добре разклонено. Зелените му плодове са с яйцевидна форма, едри като орехи и с много шипове. По-късно то се разцепва на четири помещения, всяко от което се състои от няколко черни семена. При разрез или натиск, всички части отделят неприятен мирис.
Внимание! Татулът е силно токсично растение. Всичките части на татула са силно отровни. В по-големи дози приемането му е дори смъртоносно. Съдържа алкалоиди, които водят до халюцинации, когато дребни количества от татул се сваряват на чай, ядат или пушат. Използва се като по-неприятна алтернатива на канабис и други нелегални наркотици,но точната доза семена за постигане на халюцинации не може да бъде определена, тъй като тя е различна за всеки човек. Дори и няколко микрограма в повече могат да доведат до фатален край. Датурин, извлечен от татул, е алкалоид който се съдържа в страмониум, лекарство което се приема от астматици за олекване на бронхиални спазми.


Самакитка (аконитум, вълче биле) е отровно растение. Научното му название Aconitum произлиза вероятно от планината Akonitos в Понт (Мала Азия). Там, според гръцката митология, Херкулес извежда триглавото куче Цербер, от подземното царство на Хадес. От слюнката на Цербер пониква отровното растение Аконитум.
Листата на самакитката са дълбоко нарязани. Цветовете ѝ растат на високи класове и достигат височина около 1 м. Цъфти през юли - август. Растението е едно от най-отровните в Европа и се използва широко във фармацевтичната индустрия.
Има болковъзпиращо, антиревматично и хомеопатично действие.
В миналото е била използвана като инструмент за откриване на върколаци. Това се определяло като се доближи цвят до гърдите на заподозрян. Наличието на жълтеникава сянка била потвърждение за същността на върколака.


Бръшлянът е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 м. Растението е отровно.Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян . Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Потър
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 487
Join date : 22.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Чет Фев 26, 2009 1:25 pm

Бръшлян
(Hedera helix)
________________________________________
Описание: Вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла. Листата са 3-10 см дълги, кожести, лъскави, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са жълтозелени с петделна чашка и венче. Цъфти август-септември, а плодовете узряват на следващата пролет.
Разпространение: Расте из широколистните и смесени гори, по-рядко и по скали из цялата страна до 1800 м надморска височина.
Употребяема част: Използват се листата.
Действие: Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. Елена Здрач
Зам.директор и Ръководител на дом Грифиндор
avatar

Брой мнения : 471
Join date : 10.02.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пет Фев 27, 2009 2:31 am

За Елизабет Потър 15 точки а за Изабел Франше д'Епре 30 точки
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Потър
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 487
Join date : 22.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пет Фев 27, 2009 3:44 pm

Бръшлянът е увивен или катерлив многогодишен храст. При хоризонтален растеж лесно достига до 30 м дължина, а при вертикален (напр. по стена и др.) може да стигне до 25 м. Растението е отровно.Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян . Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Потър
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 487
Join date : 22.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Съб Фев 28, 2009 11:25 am

Може ли още един допълнителен въпрос за мен.
Елизабет Потър
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. Елена Здрач
Зам.директор и Ръководител на дом Грифиндор
avatar

Брой мнения : 471
Join date : 10.02.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Нед Мар 01, 2009 2:13 am

Кажи ми 3 отровни растения.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алис Кълън
Префект на Хафълпаф
Префект на Хафълпаф
avatar

Брой мнения : 263
Join date : 15.02.2009
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Нед Мар 08, 2009 5:49 am

Ооооооооо може ли аз да ви кажа?

Антуриум
Сокът на антуриума е отровен, но само за тези, които се опитат да го изследват по-отблизо. Затова растението трябва да се намира в недостъпно за децата и домашните животни място. Иначе това забележително растение донася само полза. Например то убива до 70 на сто от колониите на стафилококите в окръжаващото пространство.

Спатифилум
Великолепен “зелен филтър” е спатифилумът. Той поглъща от въздуха бензола, формалдехида, фенола, толуола. Освен това, благодарение на действието на електростатичните заряди на листата на растението, върху тях полепват частиците на тежките метали и праха, които могат да се отделят с помощта на влажна кърпа или душ.

Азалия
Азалията има широк спектър на положително действие. Тя почиства въздуха от амоняка и формалдехидите, убива стрептококовата инфекция, йонизира въздуха и повишава влажността му. Според някои данни, фитонцидите на азалията почистват и организма на човека от токсини и дори помага да се отървете от безсънието.

Бегония
В жилищата, където има много стайни растения, въздухът е по-свеж, тъй като представителите на флората имат способността да го прочистват. Последните изследвания на учените достоверно потвърждават това предположение.
Бегонията е естествен очистител на въздуха. Тя “филтрира” и неутрализира клетките и спорите на плесените и дрождоподобните гъби, които предизвикват алергия, раздразнителност на кожата и болести на дихателните пътища.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алис Кълън
Префект на Хафълпаф
Префект на Хафълпаф
avatar

Брой мнения : 263
Join date : 15.02.2009
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Нед Мар 08, 2009 5:53 am

Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Грижи [редактиране]

При отглеждане в домашни условия е добре да се знае, че растението страда при горещина и липса на влажност, затова е желателно да се осигури редовно пръскане на листата и по възможност неотоплявано помещение през зимата, също така достатъчно светлина, но без да се излага на преките слънчеви лъчи. Пресажда се на всеки две години, през пролетния сезон.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Потър
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 487
Join date : 22.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Нед Мар 08, 2009 3:23 pm

Аз вдигнах ръка.
- Да, госпожице Потър. - посочи ме професор Здрач.
- Аз познавам от отровните растения тези:
Бучиниш
(Conium maculatum)

Описание: Двугодишно растение, което става високо повече от 1 метър. Стъблото му е набраздено и кухо. Листата му обикновено са триугълни и изрязани.Цветовете са малки и бели, събрани с сенници.
Разпространение: Колкото и да е странно това растение вирее по разрушени къщи и край пътища.
Употребяема част: Върхът на растението, заедно с цветовете, откъснат в края на цъфтежа в прясно състояние.
Действие: Отровно! При световъртеж и парализа.

Блян
( Huoscyamus)

Описание: Високо до 30 см тревисто растение, с меки, изрязани на триъгълни лобове листа. Цевтовете са жълти на цвят с лилави нишки.
Разпространение: Вирее до 100 м надморска височина, моног разпорстранено растение у нас.
Употребяема част: Цялото растение в свеж вид, откъснато по време на цъфтежа.
Действие: Отровно! При спазми, придружени с парези.

Жълт кантарион
(Hypericum perforatum)

Жълтият кантарион е многогодишно тревисто растение, силно разклонено, с голо стебло, на височина между 30 до 70 см. Листата са срещуположни, без дръжки, овално елипсовидни, дълги от 1 до 3 см. Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в съцветие - Тирс.Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е тригнездна кутийка. Цъфти от май до септември.
Той притежава разнообразни и много полезни свойства.Действа противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко повишава артериалното налягане, има пикочогонен ефект. Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие. Използва се при производството на много лекарствени препарати.
Клинични изследвания в областта на депресивните разстройства свидетелстват, че жълтият кантарион се толерира добре, понеже има отрова в него. Страничните ефекти се ограничени до тези на плацебо, а именно стомашно-чревни разстройства, световъртеж, умора и унес.

Предполага се, че антидепресивните качества на билката се дължат на задържането на реабсорбцията на серотонин, подобно на повечето фармацевтични антидепресанти. Фактът, че жълтият кантарион е билка, не означава, че не може да доведе до сходни на тези лекарства нежелани реакции.

В някои случаи на употреба е докладван ефект на фоточувствителност - това е състояние на свръхчувствителност към слънчева светлина, което може да е съпроводено с ултравиолетови изгаряния на кожата.

Подобно на конвенционалните антидепресанти, жълтият кантарион може да влияе негативно върху плодовитостта и при двата пола. Също така може да намали ефикасността на оралните контрацептиви. - завърших аз самоумверено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Потър
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 487
Join date : 22.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пон Мар 09, 2009 1:56 am

- 3. Кое е любимото ви растение опишете го пазкажете за него? - попита професор Здрач.
Аз вдигнах ръка.
- Да, госпожице Потър. - посочи ме професор Здрач.
- Моите любими растения са:
Лилиум
Описание: Днес са известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.
Кремът е на почит от древността. Негови изображения се откриват в старинните манускрипти, изобразяващи основно бялата лилия (Lilium candidum). Нейни образи са останали и върху фреските в двореца на цар Минос на остров Крит от 2000 г. пр.н.е. Особеното внимание към това красиво и ароматно цвете се обяснява с неговите лечебни свойства. Настойка от луковиците лекува настинка, мускулна треска, затваря бързо порезни рани.
През Ренесанса лилиумът става символ на чистотата и затова го наричат цветето на Дева Мария. Или звездата на земята.

Латинското наименование Lirium (по-късно преобразувано в Lilium) произлиза от гръцкото leirion, което означава бял. За първи път така бил наречен Lilium candidum или белият крем. До XIX век лилиумите били внасяни в Европа от Далечния изток, Китай и Япония. След това започнали да работят върху създаването на хибриди с по-големи и разнообразни цветове. Днес по света са известни около 4000 хибрида. Кремът е еднакво красив и в букет, и в саксия, но е най-ефектен в градината. Височината на различните видове е от 30 до 180 см. А цветовете са бели, кремави, жълти, оранжеви, червени, прасковени. Не са познати единствено сини и черни лилиуми. Не случайно лилиумът е изобразяван на много гербове и монети. Според легендата кралят на франките Хлодвиг I получил бял лилиум от ангел, който му казал, че трябва да завещае цветето на своите потомци. Оттогава белият лилиум е символ на кралската власт във Франция.
Най-рядката и най-ценна лилия е кралската, родом от Югозападен Китай. Луковиците й били пренесени в началото на ХХ век в Англия и оттам започват триумфалното си шествие по света.



Орхидея

Орхидеите са семейство цъфтящи растения, с описани 800 рода и 25 000 вида. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му "Естествена история на растенията".

Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд арктическия кръг, в южна Патагония.

Най-общо, тяхното разпростанение е следното:

* Евразия: 40–60 рода
* Северна Америка: 20–30 рода
* тропическа Америка: 250–270 рода
* тропическа Африка: 230–270 рода
* тропическа Азия: 250–300 рода
* Океания: 50–70 рода

В България естествено разпространени са 26 рода с около 60 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:

* Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити.
* Малка част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
* Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс.
* Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа).



Лавандула

Лавандула (Lavandula) е род растения от семейство Устноцветни. В природата се срещат около 30 вида лавандула.

От 1923 г. е възприета опростена класификация на културата лавандула, която я дели на 3 типа:

* Обикновена, теснолистна лавандула (Lavandula vera), която обединява видовете L. officinalis, L. angustifolia, L. vulgaris, L. vera;
* Широколистна лавандула (Lavandula spica), към която се отнасят и вида L. latifolia;
* Хибридна лавандула — между двата вида (L. hybrida), известна още като тип Lavandin.

Името най-често се използва за видовете, отглеждани като билки или за украшение. Най-често се използва видът Lavandula angustifolia (старо наименование L. oficinalis). Други често използвани за украса видове са L. stoechas, L. dentata, L. multifida.

Родът включва едногодишни тревисти растения, полухрасти и малки храсти.
Лавандулата е известна като ароматично растение още от древността. Тя се използва широко и в народната медицина.

Широкото ѝ приложение сега е заради етеричното масло, което се извлича от цветовете (0,8–1,5 %), което намира широка употреба в парфюмерията, за ароматизиране на сапуни, в производството на бои и лакове и др.

Лавандуловия цвят е инсектицидно средство, най-вече за борба с дрешния молец и в цивилизования свят измести употребата на нафталин за битови нужди.

Лавандулата е ценно медоносно растение. От 1 дка пчелите набират 10–18 кг мед.

Лавандулата се използва и като подправка. Участва в известната смес от подправки ерб дьо прованс.

Лавандулата намира приложение и като противоерозионна култура, а намалените ѝ изисквания към почвата я правят подходяща за отглеждане на терени, на които не могат да се отглеждат основните полски култури.

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка.

С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

Най-качествено лавандулово масло се получава във Франция и Италия. Маслото, произведено в Испания и Португалия има влошен аромат, тъй като съдържа камфор.

Културата е внесена в България през 1907 г. и започва да се отглежда в Опитното поле по розата в Казанлък. До края на 80-те години тази култура се отглежда предимно в районите на Пловдив, Стара Загора, Пазарджик и Благоевград, а напоследък е по-широко застъпена в цялата страна. От 1 дка 4–5 годишно насаждение се произвежда 300–400 кг цвят, от които се получава 3–5 кг лавандулово масло. Българското лавандулово масло е сред ценените на международния пазар. - отговорих аз.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алис Кълън
Префект на Хафълпаф
Префект на Хафълпаф
avatar

Брой мнения : 263
Join date : 15.02.2009
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пон Мар 09, 2009 8:37 am

Антуриум
Сокът на антуриума е отровен, но само за тези, които се опитат да го изследват по-отблизо. Затова растението трябва да се намира в недостъпно за децата и домашните животни място. Иначе това забележително растение донася само полза. Например то убива до 70 на сто от колониите на стафилококите в окръжаващото пространство.

Спатифилум
Великолепен “зелен филтър” е спатифилумът. Той поглъща от въздуха бензола, формалдехида, фенола, толуола. Освен това, благодарение на действието на електростатичните заряди на листата на растението, върху тях полепват частиците на тежките метали и праха, които могат да се отделят с помощта на влажна кърпа или душ.

Азалия
Азалията има широк спектър на положително действие. Тя почиства въздуха от амоняка и формалдехидите, убива стрептококовата инфекция, йонизира въздуха и повишава влажността му. Според някои данни, фитонцидите на азалията почистват и организма на човека от токсини и дори помага да се отървете от безсънието.

Бегония
В жилищата, където има много стайни растения, въздухът е по-свеж, тъй като представителите на флората имат способността да го прочистват. Последните изследвания на учените достоверно потвърждават това предположение.
Бегонията е естествен очистител на въздуха. Тя “филтрира” и неутрализира клетките и спорите на плесените и дрождоподобните гъби, които предизвикват алергия, раздразнителност на кожата и болести на дихателните пътища.


Бръшлянът е широко разпространен в Европа и Азия, откъдето произхожда. Привнесен е и в Америка и Австралия.

Съществува голямо разнообразие от видове, най-популярен от които е английският бръшлян (Hedera helix). Листата на бръшляна обикновено имат по пет дяла, те са твърди, зелени и през зимата, и опадват едва на шестата година. Наблюдава се голямо разнообразие на формата на листата - от обикновено листо във формата на щит до такива във формата на заострена звезда. Краищата им са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто. Видът с най-големи листа е Hedera canariensis. Стъблата са снабдени с малки възли, които в действителност са трансформирани корени, с помощта на които растението се захваща за някаква подпора (стена, дърво, храст). Противно на общоприетото мнение бръшлянът не е паразит, неговите корени не изсмукват хранителните вещества на растението, за което се закрепват, а го изполват само за опора. Цъфтежът е през септември и октомври като самите цветове са зеленикаво-жълти. Специфичните им плодове узряват в края на зимата и началото на пролетта, с което се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други растения.

Бръшлянът се адаптира добре и не е взискателен към почвата затова успешно вирее както в подлеса в планините на надморска височина до 1000 м, така и на атлантическото крайбрежие. Не издържа единствено на големи студове.

Бръшлянът се използва в козметичната индустрия като съставка в различни продукти против целулита и като декоративно растение при оформлението на градини, паркове, жилищни фасади.

Грижи [редактиране]

При отглеждане в домашни условия е добре да се знае, че растението страда при горещина и липса на влажност, затова е желателно да се осигури редовно пръскане на листата и по възможност неотоплявано помещение през зимата, също така достатъчно светлина, но без да се излага на преките слънчеви лъчи. Преса
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Злати Чанг
Първи курс - Грифиндор
Първи курс - Грифиндор
avatar

Брой мнения : 47
Join date : 18.02.2009
Age : 23
Местожителство : Велико Търново

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пон Мар 09, 2009 12:09 pm



Едно от любимите ми цветя е Момина сълза:
Описание
Момината сълза е многогодишно тревисто растение с тънко, закръглено, до почти триръбесто, безлистно цветоносно стъбло и пълзящо хоризонтално коренище. В основата на стъблото се развиват две, рядко 3 листа с ципесто влагалище, дълги до 20 cm. Те са целокрайни, продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират цветовете, които са единични, рядко двойни. Разположени са в пазвите на малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с до 20 цветчета. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали с къси дръжки, двуполови, с много приятна миризма, с шест срастнати венчени листчета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена многосеменна ягода. Медоносно растение.
Расте в храсталаците и горите, главно в широколистните, в умерения пояс на Северното полукълбо.Цветовете, листата и коренищата. Цветовете се берат през време на цъфтежа, май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса. Използва се в парфюмерията. Важно е да се помни, че растението е силно отровно.








Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae). Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивари са базирани на вида Tulipa gesneriana.





Люлякът (Syringa L.) е декоративен листопаден храст от семейство Oleaceae. Цъфти от началото на май като отделни сортове цъфтят чак до края на юли с ароматни, подобни на гроздове цветове, най-често в различни оттенъци на виолетовото, но също в бяло или в розово. Растението произхожда от Персия, но е широко разпространено из цяла Европа и Азия. Доста е издръжливо на студове, суша и болести, но все пак се развива най-добре на добре осветени терени с леки, дренирани почви. Важно правило за добър цъфтеж, е прецъфтелите клонки да се отстраняват веднага, за да не възпрепятстват цъфтежа на новите.
Съществуват около 30 различни вида люляк като в България се отглежда най-често вида Syringa vulgaris.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джини Уайт
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 345
Join date : 15.02.2009
Age : 21
Местожителство : на някоя друга планета

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пон Мар 16, 2009 11:49 am

Може ли нов въпрос за мен?
[color=yellow]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Проф. Елена Здрач
Зам.директор и Ръководител на дом Грифиндор
avatar

Брой мнения : 471
Join date : 10.02.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пон Мар 16, 2009 2:05 pm

Над колко вида растения има по света?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Вто Мар 17, 2009 7:49 am

И аз искам въпросче !!
Върнете се в началото Go down
Джини Уайт
Префект на Грифиндор
Префект на Грифиндор
avatar

Брой мнения : 345
Join date : 15.02.2009
Age : 21
Местожителство : на някоя друга планета

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Вто Мар 17, 2009 7:54 am

По Земята са познати над 600 000 вида растения.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алис Блек
Първи курс - Рейвънклоу
Първи курс - Рейвънклоу
avatar

Брой мнения : 70
Join date : 19.03.2009
Age : 25

ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   Пет Мар 20, 2009 8:17 am

Аз искам въпросче.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Въпроси за допълнителни точки!   

Върнете се в началото Go down
 
Въпроси за допълнителни точки!
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Пролетна ваканция от 01.04 до 12.04! :: Околностите на замъка :: Дворът :: Билкология-
Идете на: